Декоративно пано

Мъжът до нея вървеше привидно небрежно пъхнал ръце в джобовете си, стиснал здраво ръката й, сякаш страхувайки се, че може да я загуби. Тя не усещаше малките камъчета, които не щадяха изящните й стъпала, обути в най-красивите обувки, достойни за кралица. И двамата не усещаха дъжда. Уличните лампи сякаш бяха техни съзаклятници, а дърветата им правеха път, след което скриваха пътеката. А Бог… Бог им изпрати златен чадър.